Не се страхувай от промяната

Където и да си, каквото и да се е случило, знай, че можеш „да се възродиш” и да започнеш да живееш отново, дори в момента да не виждаш смисъл и път.

Винаги, когато съм мислила, че губя всичко и наистина съм губила работа, близък, приятел или съм имала здравословен проблем, съм имала чувството, че едва ли не губя живота си. Успявала съм да изляза от този момент, период и страх от промяна благодарение на упованието в себе си, в своите сили и вяра, че колкото и трудна да е една промяна, по-добре е, ако си нещастен по един или друг начин в конкретната ситуация – лична или професионална, да направиш крачката сам, преди нещата да са станали твърде трудни и негативни за теб самия. А до това неминуемо се стига, ако чакаме съдбата сама да ни изхвърли от пътя, който не е нашия.

Винаги има начин да продължиш щом си жив и имаш себе си – своето тяло, ум, интуиция, своят безценен и уникален житейски опит, своите „места”, на които да отидеш физически или дори само в спомените си, приятелите и близките си, с които да разговаряш и на които да се уповаваш.

Осъзнавайки, че имам себе си днес и как съм вървяла по своя път дотук – повечето промени, през които съм преминала и съм искала да се случат, съм ги чакала по един пасивен начин, въпреки осъзнаването, че не съм щастлива в определената ситуация.  А когато не следваш своя истински път, съдбата рано или късно те изхвърля от него, и тогава е по-трудно да се възстановиш след промяната. Важно е да вярваме във вътрешните си инстинкти и усещания, за да осъзнаем, че промяната е само и винаги за наше добро, помага ни да останем верни на себе си и да вървим по собствения си път.

Трябва да сме наясно първо със себе си и това какво искаме, и защо не сме щастливи в определена ситуация. Най-често причината е, че не се чувстваме оценени, мотивирани, на правилния път, с правилния човек, на правилното място, в правилната страна.

Това, което от моя гледна точка бих посъветвала жените, е да не са толкова търпеливи и жертвоготовни. Ако жертваме истинската си същност и живота, за който мечтаем, тогава и тези, заради които се жертваме, ще го почувстват. Така няма да успеем да им дадем всичко хубаво, на което сме способни, както ако наистина се чувствахме пълноценни и удовлетворени от живота си.

Страхът не трябва да бъде основата за вземане на решение. Винаги, когато съм или не съм предприемала някакво действие поради страховете си, след време съм осъзнавала грешката си и какво е можело да си спестя, ако не е бил този страх!