Какъв беше животът ти преди, преди разпадането на брака, преди смъртта на съпруга или партньора, преди промяната в професията, преди преместването в друга държава, преди живота в изолация, под карантина …?
Какво почувства, когато го осъзна?
Какво изпита към себе си в това състояние?
Какво направи, за да преодолееш силните емоции?
Какво ми помогна през този период?

Полезни съвети как да преминем през този етап:

• Завръщане към природата

Много често в детството и дори юношеството ми, когато бях нещастна или угнетена, ходех до близката гора. Израснах в град, разположен в долината на красива планина с високи борове.  Това, да бъда сред природата и на една любима полянка ми помагаше в трудни моменти да се върна към себе си и да получа необходимата ми енергия. Така буквално се зареждах и получавах вътрешната си сила обратно. 

• Изготвяне на план

Направи си план, бъди дисциплинирана – промяна на диета, или освобождаване от токсични връзки или навици. Всяко нещо, което отлагаме – дори отлагано с години, ако работим здраво и сме сериозни, ще доведе веднага до резултат!

• Настрой се

„Пойскай и ще ти бъде дадено!“ Силата на намеренията – когато си целеустремен, кажи го на глас, чуй как го изричаш, тогава и душата ти се мобилизира, а вселената те напътства.

• Бъди гъвкава:

Предлагам ви една много полезна статия на Дориян Барони, която ще ви даде насоки и практически съвети как да се справяте в трудни момент и да изградите креативна устойчивост.
Правете йога и медитирайте – посетете блога, който създадохме преди години, вдъхновени от навлизането на човечеството в Новата Ера – на Трансформациите и на осъзнаването.
 

• Отбелязване на края

Много често не осъзнаваме, че честваме само началото на нещо, например, превръщането на момичето в жена, дипломирането, брака, и т.н. Спомням си един разговор със сестра ми преди години за нейна близка приятелка, която поради скорошния си развод бе емоционално смазана и потисната. Тя ми сподели, че ѝ е чудно как хората празнуват моментите, в които започват нещо ново, пишат клетви, правят църковни ритуали, но никога не отбелязват тържествено тези моменти, в които това нещо свършва – например, раздялата с партньор, който си обичал през годините или друг вид промяна. Много е важно да имаш ритуал, с който да отпразнуваш с приятели или сам този етап, в който нещо важно в живота ти свършва. В книгата на Барбара Сесил, която лично познавам и е помогнала на хиляди жени да бъдат лидери на промяната в своя живот, има много подходящ пример да отбелязване края на една връзка (стр. 51) http://endingsandbeginnings.com/the-book/