Трансформативната сила на терапията

Хейли Намън е култоровед, автор, базиран в Бруклин, бивш отговорен редактор в Man Repeller, за някои просто @halemur, а за абониралите се към newsletter-а й - човек, към когото се обръщат за съвет; в чиито думи търсят утеха и разбиране.

Хората стартират блогове, влогове, подкасти, но какво точно включва списването на нюслетър, питате се. Е, Maybe Baby е седмичен мейлинг лист под формата на писма, в които се говори за "трудните чувства" - тези почти необясними емоции, с които ежедневно се опитваме да укротим. "Пристига в пощенската ви кутия всяка неделна сутрин, а препоръчителната употреба е в състояние на физически комфорт," съветва авторката. "Целта ми е, след като прочетете писмото ми, да се почувствате така, както се чувствате след дълъг разговор с приятел. Бих се задоволила дори ако ви накарам да се чувствате поне малко по-спокойни и не толкова объркани от това извънземно чудо, което представлява модерният свят."
 
В Maybe Baby откриваме есета и наблюдения, наподобяващи личен дневник, някои коментари и критики от културния и социален живот, както и някои доста смислени препоръки. В допълнение към това, абониралите се за някоя от платените версии, получават достъп до колонката със съвети на Хейли, подкаста й (микс от интервюта, нефилтрирани мисли и четения).

Нерядко Намън получава въпроси от читатели, на които отговаря с охота и, разбира се, на база личен опит - ето например, как започват редовните й посещения при терапевт, защо са ценни и защо всеки от нас също има нужда от тях.

Въпрос от читател: Как реши, че терапията е правилният избор за теб? При мен внезапното завръщане у дома, в Калифорния, предизвика странна ретроспекция на живота ми тук преди да се преместя и да започна колеж. Цялото преживяване се превърна в един водовъртеж от себеомраза, след като осъзнах, че всъщност така и не съм разрешила едни от най-важните си вътрешни проблеми. Обмислям да започна да разговарям с някого, тъй като попаднах в безизходица, от която дори думите на най-близките ми не могат на ме измъкнат.

Отговорът на Хейли Намън: До ден днешен помня мига, в който казах на майка си, че започвам терапия, когато бях на 24. Тя ми каза: "Нямаш нужда от терапия. Мислите ти са достатъчно верни и адекватни! Просто имаш нужда да не мислиш толкова много." Майка ми е емоционално настроен и доста тактичен човек, ето защо ме изненада, че е против терапията, Все пак мисля, че подобна реакция е често срещана и също така е своеобразен отговор на въпроса защо много хора никога не търсят професионална помощ за проблемите си. Те, като група, предполагат, че терапията е за друг тип хора -  хора, чиито проблеми са далеч по-сериозни, или пък, които изпитват в пъти по-голяма трудност при разрешаването им самостоятелно. За мен обаче, терапията не се отнася толкова до тежестта на проблемите или способността ни да се справяме с тях; терапията е възможност да погледна на нещата от различна гледна точка, което, лично за мен, е един от най-важните аспекти на това да сме живи.

Поради тази причина терапията е огромна привилегия и всеки, който има възможността да си я позволи, е щастливец. Веднъж участвах в клас по журнализъм в Сан Франциско - беше много внезапно, но никога не забравих нещо, което професорът ни каза относно воденето на записки: важното не са нещата, които всеки от нас индивидуално записва, а моделите, които се изграждат с течение на времето. Това почти на 100% описва личното ми преживяване с терапията. Да облечеш в думи мислите се не просто разкрива нещо за тях, повторяемостта на този процес често разкрива много за нас самите. Може да ни накара да осъзнаем до каква степен действително достигаме в разрешаването на проблемите си или да ни помогне да оценим сериозността на нещо, което смятаме за незначително като част от повтарящото се ежедневие. Добрият терапевт ще навигира тези процеси много умело и по изненадващо полезни начини, но нека не заклеймяване съвсем и не дотам добрите практици, защото да изказваме мислите си само по себе си е позитивно и безкрайно нужно преживяване. Независимо пред кого.

За човек, който премисля прекалено много - като мен, терапията е също и смирение. Понякога, когато съм твърдо убедена, че съм премислила всичко, погледнала съм от всяка възможна гледна точка, терапевтът ми винаги успява да извърти нещата по изцяло различен начин, който ме оставя без думи; или пък прави причинно-следствена връзка, за която дори не бих се досетила. Някои от тези моменти наистина ме промениха и съм безкрайно благодарна. Но нека ви кажа, дори по-малко монументалните терапевтични сесии могат да бъдат също толкова тонизиращи за духа. Честно казано е малко странно да имаш връзка с някого и единственият фокус на тази връзка да бъдеш ТИ; единственото нещо, което обсъждате да са твоят свят, твоите проблеми, мечти и терзания. Единствената цел на тази връзка да бъде помощта, а отсрещният човек да те приема дори след като си изрекъл най-ужасното нещо за себе си. И ако вие сте хора, които често пренебрегват себе си, извиняват се доста и "предоставят" себе си на околните през голяма част от времето, терапията е шансът ви да бъдете несъзнателно ангажирани само и единствено със себе си. Това не означава, че винаги е лесно да говориш, но съществува това чувство на доверие и защитеност, което търсим във всяка една връзка по принцип. В тези отношения сме свободни на прецакаме всичко, да сме разстроени и объркани, защото това е целта.

За "прохождащите" в терапията има няколко основни точки, на които трябва да се обърне внимание: да намерите специалиста, чийто стил на работа е комфортен за вас; да се примирите, че ще бъде емоционално преживяване; да се примирите, че не всеки задължително трябва или ще ви хареса. Също така, не мисля, че всеки човек се нуждае от терапия постоянно. Аз, например, преминавам през различни фази, но мисля, че повечето хора биха имали полза от това време за себе си. Всички имаме върху какво да работим и вярвам, че бихме били по-добри един с друг, ако имаме времето, ресурсите и
желанието за терапия.

Какво мислите вие? Ходите ли на терапия? Колко често? Какво беше първото ви преживяване? Какво научихте? Бихме се радвали да научим.

Източници: Maybe Baby, Cup of Jo
Фотография: Instagram/@halemur