Твори, бори се и обичай

Срещата ми с Люси беше от онези, които са написани да се случат и, неусетно как, открехват някоя от тайните врати в душата ти. Тя стана неочаквано, каквато беше и темата, която ни запозна, и бе поставена още с първото изречение на масата между нас - темата за Израстването, която е моя от години и от много време търся начин да споделя.

Замисляйки се, осъзнавам, че имам честта, животът да ми е дал многократни възможности и ситуации за развитие - като майчинството, през което се трансформирах личностно; това да оцелея творчески, въпреки обстоятелствата, както и да съхраня духа си и да запазя желанието да израствам в човешки план всеки ден. Всяко нещо, през което преминавам, за мен е подарък, изпитание и растеж по пътя ми.

Бях на 20, когато срещнах Голямата си любов и бащата на сина ми, художникът Кольо Карамфилов. Страстта, с която и двамата преживяхме младостта, творяхме и обичахме, беше помитаща. От нея се роди синът ни Росен. Тогава бях на 21. За съжаление, радостта ни бе смачкана от самото начало с неговото много преждевременно раждане на 6 месеца и половина, което маркира целия ни живот и го превърна в борба. Борба за живот, борба за това да оцелеем психически, борба с обществото и със самите себе си.

Поставянето на диагнозата ДЦП беше като валяк, който мина през моето, тогава все още детско съзнание. Тялото ми беше силно и младо, но психиката ми не беше подготвена за това. Аз дори не се познавах, а и дълго след това нямах нужното време за себе си, че да науча точно коя съм. Центърът  се измести извън мен самата и синът ми се превърна в естествен такъв за живота ми. Моето учене и израстване ставаше в движение, с всяко  излизане на улицата и преодоляване на обществото, което дотогава беше виждало инвалиди само под формата на осакатени просещи хора от малцинствата, но не и дете на количка с родителите си, което иска да играе на площадката, заедно с техните деца. Дете, което иска да учи, да се радва и да бъде добре прието и щастливо, дете със самочувствие на обичан човек.

Сблъсъкът беше огромен и за двете страни.

Минавах през труден етап и това костваше много… на практика, целият ми ресурс.

Росен беше кауза, която си заслужаваше всеки ден и всеки миг. Кауза, която с днешна дата е моят най-голям подарък, това, да се радвам на изключително силната му личност на доказан творец, свободен и дързък човек, който знае как да отстоява на бурите и да следва мечтите си. Един мъдър стар дух, който ме учеше на това колко съм силна всеки ден.

Когато се замисля за постигнатото, знам, че това е моето най-голямо постижение в човешки план, с което се гордея.

Любовта между мен и баща му постепенно се превърна повече в болка, удвояваща страданието от непосилността да променим ситуацията и нещата в живота си, която акумулира високо напрежение и доведе до нашата раздяла.

Така започна моят Втори период на израстване. Той е свързан с това да се науча да оцелявам финансово, да видя пропуснатото и да си задам въпроса коя съм и какво друго мога, освен да бъда майка-войн?

Знаех, че съм загубила много време като артист, че съм оставила таланта си там някъде на 20, да ме чака, за да го потърся отново някой ден. Бях като в начална точка, но под нулата, защото бях загубила всичко, на което вярвах, че е специално и значимо в живота ми, бях загубила Любовта.

Не познавах възможностите и силата си на творец, само усещах, че я има. Последваха почти 20 години упорита работа, в които бях ненаситна да творя и да наваксам времето, в което бях само майка и съпруга. Доста бързо успях да наложа своето име като артист, след това като продуктов дизайнер и с днешна дата, като един от водещите интериорни дизайнери.

Създадох име, което се търси и разпознава от хората, и това е най-голямата награда за безсънните ми нощи на работа.

Междувременно Росен внезапно загуби баща си, което беше пореден шок в живота ни. За миг тази загуба обърна и отново сгромоляса целия ни свят. Минахме през един втори план на отношения между майка и син, много тежък и труден за мен. Период, който за мен беше по-болезнен и от всички операции, и от всички трудности, през които бяхме минали дотогава. Беше време на пълно отчуждаване и отхвърляне на любовта ми от моето дете, на обвинение и на катарзис помежду ни. Всичко това ме накара да се обърна с хастара навън, да потърся отговор за допуснатите грешки, да отворя съзнанието си за промяна и да се ориентирам към духовни практики.

Това маркира моят Трети и най-съществен етап на личностно израстване, през който преминавам и вървя и в момента... всеки ден. Това е едно заставане лице в лице със самата себе си, със страховете, болката, чувството за вина и недостатъците, които всеки един носи в себе си. Едно истинско обръщане към мен самата, преподреждане на цялата ми ценностна система и отношение към хората и света. Връщане ми към моята най-изконна женска същност, опит да се омекотя и огъвкавя мисленето си, за да бъда по-приемаща и сензитивна за света и хората, които обичам.

Започнах този процес, за да мога да разбера сина си, за да мога отново да върна обичта помежду ни и изчезналото доверие. Росен е най-големият ми учител и провокатор за това. С днешна дата нещата помежду ни са в съвсем различна фаза на изграждане и на уважение, но продължавам да вървя с осъзната крачка към моята същност, просто поради желанието Духът ми да израства. Ученето продължава, времето е изключително интересно и мисля, че сме свидетели на една голяма промяна на цялата конструкция на Земята и трябва да си даваме сметка, че сме главните строители на тази нова глобална визия и носим отговорност с всяко свое малко, или голямо действиее, за тази нова визия пред бъдещето.