Страст към хората и живота

"Вчера бях умен, затова исках да променя света. Днес съм мъдър, затова променям себе си." - Руми

Имам истинска страст към хората. Наистина имам! И тази страст лежи в основата на всичко, което правя. Смятам себе си за човек с много привилегии – професионални и лично.

Имах страхотна кариера в нефтената индустрия, където получих възможността да науча толкова много. Стартирах, като се присъединих към пресофиса. Позицията ми от по-ниските, но голямото ми предимство бе отличното владеене на английски език. С преместването на централния офис на компанията в Обединеното кралство много от задачите бяха свързани с комуникацията с мениджъри и журналисти в Лондон. Стъпка по стъпка успях да докажа себе си и да заслужа мястото си като част от по-вълнуващите проекти. По-малко от година след назначението, ми предложиха позиция в Брюксел в Централния европейски офис. Знам, че шефът ми предполагаше, че ще откажа предложението, понеже бях омъжена и вече отглеждах 3-годишния си син Рафаел. Е, предположението му (и не само негово), че жената ще остане на мястото, на което работи съпругът ѝ, в случая бе грешно. В действителност стана ясно, че преместването ни в Брюксел е правилното нещо в този момент. Много хора не предприеха тази крачка поради липсата на гаранция, че след две години в Белгия, ще имат стабилна работа. Ние бяхме готови за възможността, но и да поемем риска! Тези две години се превърнаха в осем. Осем години на развитие и шансове да се уча; велики колеги и също толкова велики ментори, които съзряха потенциала, любопитството и желанието ми да разширя кръгозора си. Толкова съм им благодарна.

Докато бях бременна с второто си дете – дъщеря ми Сара – станах първата бременна жена, която работи в корпорацията. Спомням си как от отдела по Човешки ресурси ми казаха, че по време на майчинството си ще загубя емигрантските си права. Бях шокирана от новините и мигновено попитах дали някой със счупен крак би загубил тези си права. Разбира се, този сценарий се развиваше за първи път. След няколко по-сериозни разговора стана ясно, че ще мога да запазя правомощията си без проблем. Имах възможността да изкажа мнението и позицията си ясно и, за мой късмет, гласът ми бе чут. Понякога не намираме смелостта дори да попитаме и това ни обезсърчава, защото не споделяме чувствата си и защото се чувстваме невидими. В онзи момент поех отговорността да не бъда изключена в свои ръце и изразих опасенията си ясно. По това време организацията премиваше през масивни транзиции и сливания с амбиция да се превърне в глобална и прогресивна корпорация. Стана ясно, че вниманието към стратегически теми като "приобщаване" (inclusivity) и "разнообразие" (diversity) се увеличава. Бях бременна със Сара, когато пожелах да водя екипа, занимаващ се с въпроса за прекалено малкия брой жени членове на Европейския лидерски екип, и превърнах приоритетите на жените в своя мисия. През 1992 г. бях назначена за първия Председател на European Women's Network. Срещнах се с невероятни жени от цяла Европа, с които успяхме да инициираме и поведем менторски и наблюденчески програми, за да окуражим жените да изразяват мнение и проучват нови професионални възможности. Дойде моментът, в който бях поканена да се преместя в Световния централен офис и да поема водеща роля като ръководител на отдела Разнообразие и Приобщаване през 1998 г. Всеки ме гледаше и се питаше с недоумение за какво изобщо става въпрос.

"Да живееш е да избираш. Но за да избираш правилно, трябва да знаеш кой си и зад какво стоиш, къде искаш да отидеш и защо искаш да си там." - Кофи Аннан

След близо 20 години в тази организация, се почувствах достатъчно уверена, че да основа своя собствена компания. Желанието ми бе да запазя енергията и страстта си около темата за разнообразие и приобщаване.
 
От момента, в който основах Pluribus, заживях със самата идея за Pluribus, с мисията Pluribus, с цялото си същество. Не можеш да промотираш разнообразие и приобщеност само с идеи в главата си. Трябва да извървиш целия път. Идеята трябва да живее в главата ти, в сърцето и душата ти. Моята мисия и тази на Pluribus е да подкрепя хора, отбори и организации в създаването на среда, в която всеки се чувства изслушван, ценен, уважаван и приобщен, за да достигне пълния си потенциал.
 
Когато започнах да изграждам Pluribus Network, основната ми задача бе да се уверя, че хората отсреща напълно резонират с мисията ми и са готови да се запознаят и заживеят с основните ни ценности. Ние далеч не сме учители по приобщаване и разнообразие. Ние искаме да сме пример за подражание в приобщаването и разнообразието. Това е пътешествие, в което константно се учим и предизвикваме себе си. Смирението категорично е един от най-важните фактори в мисията ни. Нуждаем се от смирение, за да подчертаем, че работата с и в разнообразни екипи и приобщаването е комплексно начинание. И със сигурност не се случва за ден. Няма универсална формула. Нужно е постоянно да подлагаме на изпитание умствените си модели, пристрастията си, всички стереотипи и клишета – все усилия, които изискват саморефлексия, чувствителност, кураж и автентичност. Усилия, които могат да променят из основи индивиди и организации.

Вярвам, че Pluribus Network е същинска лаборатория по разнообразие и приобщаване. С над 60 посланика, разпръснати из цял свят, 18 езика, жени и мъже от различни националности, култури, произход, религии, ние се тестване, учим и се развиваме заедно.

Като фасилитатори на D&I ние имаме задачата да интегрираме някои ключови ценности, за да бъдем конгруентни: доверие, прозрачност, щедрост, уважение и приобщеност.

Та, да, имам страст към хората и живота!

С уважение,
Изабел

"Това, което има значение в живота, не е фактът, че сме живели. Значение има единствено промяната, която сме направили за живота на другите -  това ще определи значимостта на живота, който водим. " - Нелсън Мандела