Решаващата връзка между мотивация и самосъзнание

За да постигнете цел, стремежът към това е ключов. И все пак не всяка мотивация е еднаква – и някои фактори, движещи желанието ни за успех, могат дори да бъдат вредни.

В началото на новата година много от нас естествено мислят за целите си за следващите месеци. И докато го правим, си струва да обърнем внимание не само на самите предизвикателства, но и на причините, поради които ги поемаме.
Ако планирате да напишете роман например, правите ли го заради чистото удоволствие да създадете измислен свят, обитаван от любопитни герои? Или го правите, защото обичате литературата и искате да направите ценен принос към вашата култура? Може би просто искате да докажете на себе си, че сте способни да бъдете публикувани, или може би копнеете за слава и усещате писането на бестселър като чудесен път към признание?

Според „теорията за самоопределяне“ всеки от тези въпроси представлява различен източник на мотивация с различни последствия – добри и лоши – за нашето представяне и благосъстояние. Това изследване предполага, че като изберете правилните цели, заради правилните причини, вие ще бъдете по-ангажирани за постигането им и по-решителни, като същевременно ще извлечете по-голямо удовлетворение от успеха си.

Наградата сама по себе си
Подобно на много научни идеи, теорията за самоопределянето се създава с години. Той се корени в няколко проучвания от 70-те години на миналия век, но започва да получава сериозен интерес едва след публикуването на основополагаща статия през 2000 г., която очертава някои от основните му концепции по отношение на мотивацията, представянето и благосъстоянието. В основата на теорията е заложена оптимистичната идея, че повечето хора имат естествено желание да учат и да се развиват. „Базира се на предположението, че хората са ориентирани към растеж“, казва Аня Ван ден Брок, професор във факултета по икономика и бизнес в KU Leuven, Белгия.

Ориентацията към растеж е най-видима в ненаситния интерес на малките деца към света около тях – но възрастните също могат да почувстват присъщо очарование и любопитство към определени дейности, което прави изпълнението на дадена задача сама по себе си награда. (Просто помислете за момент, когато сте били толкова погълнати от дейност, че не сте забелязали как времето минава.) Това е известно като „вътрешна“ мотивация. Често обаче може да ни липсва достатъчна вътрешна мотивация, за да изпълним задача, която е необходима за постигане на нашите цели, и затова трябва да се насърчаваме – или да бъдем насърчавани – от различни форми на „външна“ мотивация. Те са:

Идентифициране: Въпреки че може да не се наслаждавате на самата дейност, тя може да се хареса на по-широките ви ценности и цели – осигурявайки друга форма на мотивация. За един учител това може да е признание за важността на образованието и ролята му за подобряване на бъдещето на учениците, което ги мотивира да прекарват допълнителни часове в решаване на домашни; за амбициозния писател-романист това може да е усещането, че създава смислено литературно произведение, което го кара да преработва ръкописа си, дори ако самият акт на писане понякога може да изглежда труден.

Вътрешно регулиране: Понякога оказваме натиск върху себе си, за да запазим егото и представата за себе си. „Вашето самочувствие може да зависи от дейността“, обяснява Ван ден Брок. Притеснявате се, че ако не постигнете целта си, ще почувствате срам и чувство за провал.

Външно регулиране: Понякога мотивацията идва само от външни награди – като слава и богатство. На някои работни места външното регулиране може да дойде като бонуси, свързани с представянето, и увеличения на заплатите. Продължавате да полагате усилия, за да получите парите, дори ако намирате самите задачи за доста скучни и безсмислени.

Ако хората изпитват много малко от тях, тогава те са демотивирани. Както може да се досетите, хората с демотивация се очаква да имат по-ниски нива на производителност и ангажираност. Това става най-видимо в образованието, с ученици, които ще пропуснат час при всяка възможност и които нямат намерение да влагат усилия в обучението си.

Изследванията показват, че избирайки правилните цели, поради правилните причини, ще бъдете по-ангажирани и по-решителни, като същевременно ще извлечете по-голямо удовлетворение от успеха си.

Психолозите, които изучават теорията за самоопределянето, са проектирали различни въпросници за измерване на всеки от тези типове мотивация в много различни контексти - и през последните две десетилетия на изследване се появиха някои много ясни модели.

Ван ден Брок, например, наскоро анализира 104 статии, изследващи мотивацията на работното място. Както се очаква, вътрешната мотивация – присъщ интерес или удоволствие, предизвикани от самата работа – предсказва по-добро удовлетворение от работата, ангажираност и проактивност и е силно защитена срещу burnout. Идентификацията – усещането, че дадена работа е важна или значима – също беше изключително добра за благосъстоянието и се оказа още по-важна за изпълнението на работата.

Ефектите от другите видове мотивация обикновено са по-двусмислени. Свързването на вашата работа със самочувствието ви, изглежда гарантира по-добро представяне в работата, но също така увеличава стреса и е свързана с повишен риск от преумора (burnout), което е висока цена за професионалния успех.

Какво всъщност искаш?
Нужно е тези заключения да се приемат с важно предупреждение, казва Иън Макрей, психолог и автор, чиито книги включват Мотивация и Изпълнение (написани в съавторство с Ейдриън Фърнам). Въпреки че вижда стойност в разграничаването на различните видове мотивация, той посочва, че тяхната относителна важност ще зависи от по-широките им причини. Ако някой се бори с криза с разходите за живот, например, тогава „външни“ мотивации, като обещанието за повишено заплащане, биха могли да направят реална разлика.

След като основните ви нужди са удовлетворени обаче, тогава вътрешната мотивация става много по-значима, казва Макрей. Така че, ако сте в сравнително стабилно финансово положение, може да помислите отново за започване на нов проект или позиция единствено за допълнителни пари, освен ако не смятате, че това също ще подбуди любопитството ви или ще ви даде усещане за смисъл и цел.

Макрей предполага, че разпитването на вашите източници на мотивация може да подобри опита от съществуващата ви работа. „Самосъзнанието е фундаментално важно“, казва той. „Едно от ключовите неща е да разбереш какво всъщност искаш от работата – дали става дума за работните ти взаимоотношения с други хора или за учене и развитие, например.“ След това можете да потърсите възможности да се възползвате от тези елементи.

От страна на ръководството е от съществено значение лидерите да слушат внимателно, когато техните служители изразяват тези мотивации, казва той – и те трябва да положат истински усилия, за да осигурят необходимите ресурси, които ще позволят на служителите да преследват тези интереси. Това може да е много по-ефективно за енергизиране на работната сила, отколкото предлагането на бонус в края на годината на най-продуктивния член на екипа.

Ван ден Брок се съгласява. Тя посочва, че предлагането на служителите на чувство за автономност е свързано с вътрешните и идентификационните форми на мотивация. Това не означава да дадете на служителите пълна свобода да правят каквото си искат, но може да включва да им дадете известен избор в дейностите, които извършват, и да обясните целта на неизбежните задачи, които са им възложени, за да могат поне да разберат как тяхната работа отговаря на мисията на екипа.

Принципът на удоволствието
Теорията за самоопределяне не е само работа; може да ни информира и за нашите хобита. Имате ли за цел да научите език, например, просто защото смятате, че ще звучи впечатляващо? Или произтича от истински интерес към културата или специфична нужда от общуване с говорещите езика? Ако сте вдъхновени от последното, ще откриете, че неизбежната упорита работа е много по-малко изпитание, отколкото някой, който иска да научи езика заради това,  да бъде забелязан като многоезичен в обществото.

С фитнеса си междувременно може да окажете натиск върху себе си да извършвате най-трудната дейност, която можете да управлявате, просто защото искате да докажете способностите си на себе си или на другите и може да почувствате, че по някакъв начин се проваляте, ако не тренирате до абсолютния си максимум. Нито една от тези причини обаче не отразява много вътрешната мотивация, така че защо да не изберете дейност, която е малко по-малко натоварваща, но много по-приятна? Последните изследвания показват, че хората, които избират своите режими на упражнения по този начин, показват по-голяма упоритост от тези, които не са взели предвид своя интерес или удоволствие от дейностите. Дори ако всяка сесия е малко по-малко изтощителна, ако е по-вероятно да се придържате към дейността, дългосрочният ангажимент ще ви донесе по-големи дивиденти.

В крайна сметка животът е кратък и можем да постигнем толкова много с времето, което ни е дадено. Теорията за самоопределяне ни напомня, че трябва да сме избирателни по отношение на дейностите, които преследваме. Ако се съсредоточите върху целите, които са най-смислени и приятни за вас, и игнорирате тези, които са вдъхновени или наложени от други, самоусъвършенстването не трябва да бъде скучна работа, а източник на радост.