Обяснение в любов към живота

Когато Алфред Брендел пише „Думата 'слушам' (от англ.ез. listen) съдържа същите букви като думата 'тишина' (от англ.ез. silent)“, той ни приканва да се поспрем за малко. Да направим пауза и да дишаме. Това направих аз, докато пишех романа си “РОУЗ. Обяснение в любов към живота” (бел. ред. ROSE. Letters of love to life). През 2012 г. не осъзнавах, че съм на път да навляза в един цикъл от интроспекции и плътна тишина. Сега, през 2021 г., се чудя дали това не е единственият начин да се свържеш със себе си истински? Но когато обичаш езика като мен, този процес не е никак лесен за осъзнаване – особено когато да си в постоянен диалог със света е част от работата ти. И въпреки това, както много други в днешно време, вървя ли сред природата, предпочитам мой събеседник да бъде тишината. Преди няколко дни се разхождах и взирах в пейзажа на едно „замръзнало кралство“ – слънцето огряваше блещукащите клони, облечени като в замръзнала захарна обвивка. Беше радост за душата ми – особено след като забелязах едно малко цветче, което си проправяше „живот“ през студенината. Зимата изобщо носи елегантното послание, че животът е един низ от сезони. И сега, когато хаос обзема целия западен свят заради вируси, климатични промени и политики, фокусът на много хора се измества. Светът се подготвя за промяна; промяна, която ни подканва повече да се вслушваме, отколкото да говорим. Да водим повече диалози отколкото дебати.  Вторачвайки се в огромния световен безпорядък и възможностите, които WWW ни предоставя, губим поглед над процеса на току изникващата красота, случващ се пред очите ни. Особено за младите хора, безкрайните възможности на глобалната мрежа, предоставяща достъп до вдъхновение, са доста объркващи. Разполагаме с прекалено много опции, от които да избираме. Фокусирайки се върху „външния“ свят – логика, втълпявана ни през последните две хилядолетия, едва ли не получаваме вселенското „одобрение“, че се справяме мъжката с живота и работата. В “РОУЗ. Обяснение в любов към живота” моето предложение е да се „намерим“ с аналитичното ни и визуално мислене, със сензорите ни за това, което живее в нас и около нас. Да преоткрием телата си като инструмент за свързване, а не дотолкова за представяне. Да изместим фокуса навътре. Подканвам читателя, независимо мъж или жена, да предприеме един по-женствен подход. Ин-енергията или женствения начин на съществуване често се асоциира с пасивност и дори лека прикритост. Въпреки че, когато и да ви се струва, че забавяте темпото, когато почувствате някоя част от тялото си, но конкретно утробата, просто знаете, че, както всеки друг орган, и тялото ви е в състояние, далечно от покой. В този красив цикъл, невидим за външния свят, се ражда нов живот – точно като малкото напъпило цветче, което търси пътя си върху една замръзнала клонка в зимната утрин. Когато създавах героинята Роуз, исках да й придам оптималното количество женска мъдрост, но и да илюстрирам как мъдростта не идва без болка и страдание. Искам още да покажа, че най-добрата лидерска практика за справяне с днешните здравни, екологични и икономически кризи, е не да държим един човек отговорен за цяла страна, а да „инсталираме“ програмата за споделено лидерство. В подкрепа на това създадох няколко второстепенни героя, жени и мъже, които да я предизвикват и подкрепят в професионалните начинания и в личния живот. Имението, което тя менажира, е символ на всяка една страна, а грижата за природата и околния свят е важна и основна тема, разгърната в целия роман. Роуз е наясно, че човечността е малка част от природата, а илюзията, че човешкият род трябва да държи контрола над всичко и всички останали, е краткосрочна. Може би „РОУЗ. Обяснение в любов към живота“ е съвет да бъдем смирени пред тази всеобхватна, божествено красива сила, която представлява цикълът на живота. Какво съм знаела за пандемията, пред която сме изправени днес, през 2012 г.? Това, което знаех – и тогава, и сега знам – е, че живеем във време, в което обичайните трактовки за ролите на полове трябва да бъдат променени, за да внесем повече баланс в процеса на вземане на решения, където водеща да бъде грижата, а не прихода. Както един от читателите ми написа: Нещо повече, Роуз сякаш има дълг – и развива това възприятие – да бъде автентична. Тя се свързва с хората около себе си, върви с тях, за да се поучи от тях, да ги разбере. За да бъде автентична, Роуз избира етиката на неяснотата. Тя няма никаква нужда от добре формулирани абсолютни нормативни рамки. Тя приема, че светът е прекалено хаотичен, за да му прилагаме обикновената човешка рамка. Има се предвид, че за някои  ситуации просто няма добре формулирани, планирани отговори. Това не е проблем за Роуз, защото тя живее vita activa: живот, който се живее, а не се обмисля. В тъкмо тези ситуации на несигурност – в епицентъра на неяснотата – Роуз намира просветление и взема правилното решение, грижовното решение. Книгата дава на читателя надежда за възможностите, които предлага бъдещето. Дава ни пример за това как една общност може да оперира. И как може да свърже начина на живот на малкото местно общество с глобалната и широкопростираща се мрежа. В края на миналата година стартирах серия уъркшопи, които стимулират жените, надявам се скоро и мъжете, да водят съществени диалози в малки групи, за да размишляват над чувството за баланс между вътрешната и външната екосистема и да ги приложат в ежедневието си, за да открият хармонията в себе си.

Повече за и от Сесил ще откриете на www.cecilemasson.com.

Ако имате интерес, може да се обърнете към мен на личния ми мейл: cecile@cecilemasson.com