Най-важната екскурзия

Успехът е истински, когато знаеш, че си постигнал нещо хубаво и значимо не само за себе си и за екипа си. А с голяма или малка стъпка, с дребен жест или дългогодишна посветеност, си успял да допринесеш за човешкото щастие, за добруването на цялото общество. И точно затова, според мен, между управлението на компания и на фондация няма особена разлика.

През 1997 година не знаех нищо от това. Тогава си мислех, че имам друго призвание – да показвам красотите на Родопите и въобще на България. Исках да стана екскурзовод, бях записала две филологии в Пловдивския университет, а за да преживявам, работех като контрольор в транспорта и преводач почасово. Един ден обаче, чрез бивш учител по английски в гимназията в Пловдив, с мен се свърза британската организация „Европейски детски тръст“, представители на която искаха да посетят страната ни и по-специално някои от домовете за деца. Задачата им беше да установят нуждата от промяна в живота на децата, да снимат видео, с което да направят кампания за набиране на средства за тези деца в нужда. Приех да им бъда преводач и да организирам програмата им тук. Първото ни посещение беше в един дом за деца с увреждания в село Искра.

И от завоя от Карнобат към това село започна най-важната „екскурзия“ в живота ми, която, за мое щастие, продължава и досега.

А в момента, след всички тези години, се изкушавам да мисля, че съм дала повече на децата в България, на развитието на цялото ни общество, отколкото съм получила удовлетворение от изпълнената мисия. Макар че и двете са неразривно свързани. Всъщност, мисията ми не е изпълнена. Тя се изпълнява всеки ден. За толкова години работа с британците, и после като изпълнителен директор на българската фондация „За Нашите Деца“, успяхме да помогнем на над 14 000 деца и семейства в риск. И продължаваме да го правим.

Но да се върна за още малко назад. Казах на англичаните, че искам да работя с тях в името на каузата да помогнем на всяко дете да расте в среда, в която да се развива максимално добре. Разбрах, че всяко дете може да бъде спасено от изолацията, всяко дете може да живее в сигурна семейна среда, а също и че домовете в този им вид са неспособни да осигурят развитие и трябва да бъдат закрити. Целта ми и тогава, и сега, е да насърчавам политиката на отглеждане на децата от семейства, било то родни, близки и роднини, осиновители или приемни. Целта е съхраняване на връзката с родителите, за да може един ден семейството да бъде възстановено, въпреки че често това е невъзможно. И след като британската фондация реши да се оттегли от страната ни, за мен нямаше нищо по-нормално от това да продължа тези усилия, които да направят живота на децата по-добър. Често казвам, че трудно човек може да остане безучастен пред празния поглед на едно изоставено дете. В очите на изоставените и отхвърлени от семейството си и от обществото деца няма светлина, липсва мечтата.

Така се роди фондацията. Нарекохме я просто – „За Нашите Деца“. Защото всички ние имаме отговорност към тях да осигурим оптимални условия за развитие в най-важните години. И защото всички деца са наши – точно поради тази причина. Това означава една истинска, силна подкрепа за семействата, за семейната среда, мястото, където би трябвало децата да растат и се развиват обградени с любов, което за съжаление не винаги е така заради бедност, насилие и какво ли още не. Това означава и обществена ангажираност с изграждането на една хармонична среда, в която всяко дете има равни шансове да бъде обичано и щастливо.

С времето разбрах, че мащабът на каузата означава да убедя и други хора да повярват в нея, да тръгнат напред със същия плам и жар, с който го правя и аз. И така дойде другата моя роля, понякога несправедливо наричана „мениджърска“. Според мен човекът, който води една организация или компания напред, трябва да е преди всичко вдъхновител. Особено когато става въпрос за кауза. Сега във Фондация „За нашите деца“ работят близо 100 души и наистина знам, че всеки един от тях влага толкова любов и енергия в работата си, колкото и аз. Защото гледам на хората, с които работя, като партньори в постигането на големи цели, а не изпълнители на текущи дейности. Освен това каня да се присъединят към моя екип хора, които са осъзнали, че големите промени идват единствено и само от обединените суперсили – никой сам не може да промени света, в който живеем.

И понеже говорихме за прилики, накрая да видим и разликата с една бизнес организация. Ако успехът при нея се измерва с доволни клиенти и числа, тук успехът означава променени човешки съдби и родители, които са намерили своите скрити сили да се справят с това да бъдат успешни родители. Когато създадохме фондацията, имаше над 35 000 лишени от родителска грижа деца, въдворени в детски домове. В момента в институции са малко над 400. Това са прости числа, зад които стоят много човешки съдби, които, вярвам, сме променили към по-добро. И ще продължаваме да го правим.

А когато ме попитат „Ти не се ли уморяваш от емоциите, отговорността, напрежението, тъгата и трудностите в работата си?“ аз се опитвам да представя моя свят. В него аз виждам възможностите, а не пречките. В моя свят аз виждам любовта към децата като основната живителна сила на нашето общество, аз виждам уважението към различията като най-голямото богатство на хора, които искат да успеят. В моят свят пречките, обидите, недоверието към мен и моята мисия са само трамплин към по-високи цели. Най-големите мечти в работата ми, които вече са реалност, са се родили в най-трудните моменти. Никога няма да забравя как служител на висока позиция в Министерство на труда и социалната политика писмено ми каза, че не е наша работа да затваряме дома за изоставени бебета и малки деца и „Държавата“ ще го направи…не е ясно кога и как. Благодарна съм на този човек за това писмо! Една година след него всички деца от дома бяха изведени, благодарение на много съмишленици, и се радваха на обич в сигурна семейна среда. Няма да забравя Коледата на 2016 г., когато с моят екип видяхме за първи път сградата на дома празна и тъмна. Така трябва и да бъде. Мястото на децата на Коледа е в къщи, при семейната топлина и обич. Мястото на децата и след Коледа е там, където са ценени – такива, каквито са. Нито повече, нито по-малко.

За това работя. За това посветих 20 години от моя живот. За това мотивирам и много хора да последват примера ми и да инвестират в щастливото детство! Но думите какво са? Делата и резултатите говорят сами за себе си! С това се гордея и това споделям с моите деца и с децата на всички хора около мен, за които щастливото детство е ценност!

Очаквам с нетърпение възможностите да споделя моята формула за успех с всички жени, които се колебаят да помечтаят за нещо голямо, за нещо немислимо. Никой не е по-голям от мечтите си, а ние жените можем да мечтаем и да постигаме мечтите си, стига да се подкрепяме!