Моите женски трансформации

Трансформациите, особено тези, женските, са толкова естествен житейски процес, че често ги преминаваме без да им даваме име, без да търсим причината, без да ги анализираме...без дори да ги припознаваме като процес... А всъщност, осъзнаем ли ги, станат ли съзнателна част от пътя ни, разберем ли смисъла им, приемем ли ги, независимо от емоциите, които сме вложили в тях, те стават градивни - сигурно стъпало, на което да стъпим, изкачвайки се по пътя нагоре, към нашето съкровено АЗ!

Благодаря за поканата да се огледам в себе си, в живота ми досега и да споделя моите транформации... Давам си сметка, че възрастта и житейския момент, до който съм стигнала "на попрището жизнено в средата", дори предполага такъв анализ... Приемам го като поглед в собствения ми компас, който е добре да поглеждаме от време на време за сверка на посоката, която сме поели. Правя го с радост и го споделям заради съпричастността, онази женската, която винаги ми е помагала да намирам сили да летя дори когато съм била с прекършени крила... Дано с това дам крила и на други жени, които имат нужда от това!

Първата ми и най-важна трасформация беше майчинство....

За пръв път станах майка на 33 години. В тази Христова възраст, която по традиционните разбирания е малко късна за майчинство, аз бях в разцвета на физическите, женските и професионалните ми качества. Бях преминала успешно през първите 5 години в утвърждаването ми като адвокат, точно бях направила самостоятелна кантора, работех мечтата си и бях щастлива. Усещах се успешна. Не се щадях, бях работохолик, работех в полет и това допълваше харизмата на физическата ми красота в онзи момент. Имах постоянни клиенти, постоянни доходи, чувствах се сигурна в себе си. Единствената цена, която плащах бе главоболието заради хроническа преумора /по диагнозата на невролога/, но бях свикнала с тази болка – идваше вечер и си отиваше сутрин, а аз продължавах да летя без да се щадя... Сега, от разстоянието на годините, осъзнавам, че усещането ми за пълноценност в работата, младостта и силите са компенсирали успешно празнотата в личните ми отношения...бях на края на една 12 годишна връзка, която беше изпразнила смисъла си и точно се бях запознала с този, който в последствие стана мой съпруг....

Първото майчинство бе все още част от моя полет – перфектна бременност, продължих да работя с пълен капацитет до 8-ия месец, когато заминах да родя в чужбина, защото моят съпруг и баща на детето ми живееше там....Родих с усмивка, но липсата на подготовка, за това, какво ме очаква, чуждата среда, внезапната промяна в ежедневието ми и липсата на подкрепа ме направиха чувствителна и тъжна. Все още приоритет беше работата, създадената клиентела, изградената кантора....Бях направила всичко сама и приемах работата и кантората като моя първа рожба и все още не осъзнавах напълно промяната в моята женска същност като майка....Когато се върнах в България с 5-месечния ми син дойде първото предизвикателство. Моите колеги (двама мъже- сега си давам сметка, че това има значение :-)), бяха решили да сменят офиса без да ме предупредят за това, бяха си намерили вече нов офис и за мен нямаше място там...В търсене на решение, съдбата ми изпрати ангел – срещата с Тази, която и до днес е част от личния и професионалния ми живот, душа близнак, моето друго АЗ...Животът ми продължи, в доказване на самата мен, че мога да бъда и майка, и адвокат, че мога да поддържам кантора в България и да живея в Италия, че мога да се справям САМА .....

Продължих живота си във формат – два месеца адвокат в България, два месеца майка в Италия...Успях да запазя ритъма с пътуването с дете между двете държави. Усещането за полезност, за това, че мога да продължа да се развивам професионално, ми даваше сили да преодолея всички трудности по пътя на пътуваща майка и съпруга.... Когато малкия навърши 4 години събрах увереност да надградя професионалната си реализация. Вписах се в Адвокатската колегия в Милано и заедно с това дойде и ...новината за втората ми бременност и преместването ми в едно малко китно селце на брега на красиво езеро, но...на 100 км от Милано...

Бременността и раждането отново бяха прекрасни, в полет и с усмивка. В началото на второто майчинство ....все още вярвах, че ще мога да продължа да пътувам и развивам кантората си в България и да се реализирам и като адвокат в Италия , но много бързо, това се промени.... – отдалечеността ми от Милано, трудностите с гледането не на едно, а на две деца и то едното бебе (в онзи момент не можех да си позволя гледачка, а бабите бяха далеч и организирането им трудно) доведе до пълното ми изтощение – физическо и емоционално....Затворих се в къщи с малкия до 3-годишната му възраст.... Затвореността и ежедневието на майка и домакиня и невъзможността да работя толкова ме потискаха, че доведоха до .....депресия (всъщност разбрах, че е било депресия след като мина), която дори не осъзнавах, с която се борех като „прасе с тиква“ и най-вече сама... Ситуация се усложняваше и от липсата на разбиране и подкрепа от съпруга ми (той искаше да ме вижда силна и успяла адвокатка ...). Тези, които осъзнаха какво се случва с мен бяха две Жени – моята свекърва и моята душа близнак, съратничка и съдружничка в България. И двете по свой начин ми подадоха ръка, на която да се опря и да не падна по пътя...

Едната, свекърва ми, помогна да трансформирам моята къща в дом /докато съпругът ми беше на поредното си обучение в чужбина/. Премествахме мебели, боядисвах в розово-малинов цвят мебелите в градината под палещото 40 градусово слънце под звуците на детски песнички...Резултатът беше прекрасен, а най-важното е, че за пръв път се усетих „в къщи“. За това щастие платих „висока цена“ когато се върна съпругът ми, защото бях понечила да го направя сама...
Другата ръка – дори и от далеч в България – която през цялото време ми подаваше книги срещайки се на асансьора докато една влизаше, а другата излизаше от кантората, които аз поглъщах жадно, а след това ме поведе към първата ми програма по женско лидерство CIYO /Пътуване към себе си/ в Калабрия...За пръв път пътувах сама в Италия и за пръв път от много месеци, не усещах страх, а дълбока убеденост, че това е моят път....пътуване към мен самата.... Тръгвайки си пожелах да започна отново да летя, а моят мъж ме изпрати с питащ, изумен поглед „Ти луда ли си? Кой прави семинари в Калабрия? Ти знаеш ли какви са там.....“ . Трябваше да се науча да заглушавам този глас и да започна да чувам себе си.....

Оттогава с малки, бавни, но сигурни стъпчици започнах да вървя към себе си – в утвърждаването на женската ми същност, на майчината ми отговорност и професионалната ми реализация... Имаше възходи и падения, дълбоки прозрения и щастливи срещи с други жени и за съжаление малко мъже, които бяха до мен в прохождането ми след това ново раждане.

Станах част от Асоциацията на жените юристи в Милано, където открих толкова много вдъхновяващи жени, благодарение на които осъзнах, че пътят на работещата жена-майка (независимо дали е в България или в Италия) е общ и не е лек.

Преминах пред следващия труден и трансформиращ етап в живота ми – болестта и смъртта на моята майка – отново с подкрепата и специалната енергия на жените от първото издание на програмата по женско лидерство CIYO в България. По това време положихме основите и на първата Асоциация за жените адвокати в България. Усещането за общност, за общия път с жени, минали през различни трансформации в живота си - падали от изтощение и намирали сили да продължат към утвърждаването си като професионалисти без да загубят женската си същност и майчината отговорност, ми връщаше вярата в мен и сигурността да продължа да вървя....

Историята продължава във Втора част.

Повече за Мария и защо тя стана част от авторите на блога Women Inspirations вижте в това видео.