Моите трансформации II

Пътят ме заведе някак естествено към специализация по равнопоставеност на половете в Университета Бикока в Милано. Бях вдъхновена, чувствах се потопена в моята материя, но най-хубавото като усещане беше, че сякаш Вселената ми даваше път – успявах с лекота да организирам пътуванията си до Милано без да отсъствам от нито една лекция, организирайки перфектно и грижите за децата /случваше ми се за първи път откакто станах майка/. Написах дипломната си работа със същата лекота и ентусиазъм, с който участвах в курса. Пишех на италиански без страха, че ще сбъркам и когато помолих съпругъг ми да провери за грешки, а той почна да пъшка и охка, че е уморен, че е късно, реших, че нямам нужда от неговата проверка и че дори да има грешки, ще са моят чар на чужденка. Защитих дипломната си работа с максималната оценка, но за мен по-важно беше усещане за успешно изпълнена мисия...

После дойдоха конференции, семинари, обучения, в които свързвах България и Италия, адвокатските колегии в Милано и София, Асоциациите на жените адвокати в София и на жените юристи в Милано... Тази социална дейност като жена-адвокат много ме вдъхновяваше. Бях и от доброволците, които създадоха библиотеката в селото, в което живеем в Италия. С ентусиазъм организирах културни събития, представящи България в Италия, заедно с Клуб ЮНЕСКО Леонардо да Винчи София, който се роди заедно с раждането на големия ми син. В Италия с още една вдъхновяваща българка и създател на Българското неделно училище в Милано учредихме Езиков и културен център „Тук България“ в Милано.

Бях щастлива да помагам, вярвах, че културата и образованието ще спасят бъдещето на нашите деца, вярвах, че помагайки на себе си по път ми на жената – майка - професионалист ще помогна и на други жени.  Тази социална и доброволческа дейност ми даваше сили да се чувствам полезна и да преодолея чувството на затвореност и ограниченост докато децата бяха малки, но липсата на помощ в ежедневните, домашни ангажименти и все по-голямата невъзможност да работя пълноценно адвокатската ми работа в България и особено тази в Италия, където бариерите – и езикови, и като разстояния, и като издръжка бяха огромни, започна да убива самочувствието ми на жена и професионалист, да създава икономически проблеми, да увеличава напрежението вкъщи...  Чувствах се като в капан – знаех, че имам качества, а нямах сили да направя крачка. Сковаваше ме безпаричие, страх, умора, безнадеждност, че не мога да се справя сама....И тогава, за пореден път, хуквайки да помагам на друг,  помогнах на мен....

Съдбата ме изпрати към един свят, който винаги ме е привличал – да пътувам, да опознавам други светове, да се потопявам в историята на познати и непознати места...Този нов ангажимент в една нова област – туризма, ме прероди. Бях благодарна, че се отзовах на този вик за помощ, който върна способността ми да живея вдъхновено. Когато започнеш да работиш хобито си, магията е невероятна. Толкова беше невероятна, че ми даде крила и за работата ми като адвокат. Възвърнах самочувствието си и увереността, че мога да реализирам пълноценно всички мои същности – на майка и на работеща жена. Осъзнах обаче, че трябва да изляза от стереотипите, които с години си бях създала и ми налагаше средата, в която бях израснала - стереотипи за това какво трябва да прави една майка, за това дали и как трябва да работи една жена, за всичко, което поставяше социалната-задушаваща рамка на жена-майка и срещу което цялата ми същност се бунтуваше от години.

Така след дълго лутане, страдание и несигурност, осъзнах, че е крайно време и имам силите да насоча енергията си, да обединя вдъхновяващите дейности от последните 17 години в живота ми, да намеря точния баланс между доброволческата и овъзмездената дейност. Това беше едно послание, което държах в главата  и сърцето си като скъп дар от поредната женска среща на брега на морето близо до Рим на италианското CIYO.  Трябваше да обединя адвокатската дейност с туризма и пътуванията, с организиране на обучения, семинари, конференции, на работа по проекти с приоритет правата на жените и децата, проекти и посветени на професионалното и личностното израстване  на жената и адвоката, на проекти, посветени на развитие на таланта на децата ни, образованието и културата.

И когато неусетно стигнах до моите 50 години, представяйки си голям празник с фойерверки, осъзнах, че имам нужда от тишина, от концентрация на енергията ми, от дълбоко свързване с мен самата, за да събера плодовете на това, което от толкова години сеех  и...да се подготвя за следващата ми трансформация – създаване на онова, което съчетава всичките ми качества, съчетава личната ми и професионална реализация, без да лишавам себе си, децата си и хората около мен от усещането за пълноценност и уважение към личното пространство на всеки в общия ни свят. Така на 50 години стигнах до там, че да мога да пазя и храня женствеността си с красота, майчинството с любов и професионализма си с компетентност натрупана с годините.

Живот, като в едно истинска пътуваща Академия, ... Асаdemia mobile....Moby Academy

Повече за Мария и защо тя стана част от авторите на блога Women Inspirations вижте в това видео.