Значимостта на "поддържащата роля"

Лорън Мартин е основен двигател зад платформата Words of Women - онлайн общност, посветена на личностното развитие и израстване на жените. В един от най-скорошните си постове, Лорън поставя светлината на прожектора върху значението на "поддържащата роля" в увлекателен разказ:

"Знам как изглежда животът ми отстрани. Публикувана книга. Добър агент. Добри отзиви в пресата. Знам, защото и аз съм разглеждала живота на свои колеги с подобни постижения през призмата на социалните мрежи и съм си мислела, че имат всичко. Та те се справят толкова добре, казвах си.

Разглеждах и свои приятели, извън тази среда - които се развиват в банкиране, технологии, театър, продажби, маркетинг - и да, сравнявах се с тях. "Повишения, стокови опции, платени вакции. Уау, тези мои приятели наистина почелят играта," повтарях си.

После говоря с тях. Чувстват се както и аз. Никой няма усещането, че е на гребена на вълната. Че прави нещо кой знае какво. Всеки от тях си мечтае да прави нещо различно, нещо по-добро. Всеки има чувството, че не се справя достатъчно добре, че няма да стигне до никъде. Един от тях току-що бе загубил повишение. Друг се бе провалил в голяма сделка. Трети не бе получавал роля от повече от година. Четвърти не бе продал имот от 18 месеца. Когато разговарях с всеки един от тях, усетих непреодолимо желание да ги посъветвам да гледат The West Wing (бел.ред. "Западното крило" - телевизионна програма, излъчваща се в периода 1999-2006).

Започнах го преди няколко седмици. Имах нужда от ново, лесно за гледане предаване. От този тип с правилното количество хумор и нужните качества да ме унесе и приспи. Хареса ми ритъма му. Смисъла му. Привлече ме комфорта, който изпитвах, гледайки го. Но, всъщност - случи се и друго, когато започнах да го следя.

Започнах да забелязвам и наблюдавам в детайли всички тези второстепенни герои. Големи актьори, а с по една-две реплики. Ейми Адамс (шест пъти номинирана за "Оскар") се появява в един от епизодите като млада фермерска дъщеря от Индиана. Тай Бърел (Фил от "Модерно семейство") е епизодичен герой, който влиза в роля, за да въведе в сценария темата за националния закон за коланите в колите. Героинята на много популярната Джейн Линч дори няма име. Еван Рейчъл Ууд, Фелисити Хъфман, Джей Кей Симънс, Кони Бритън - все известни имена на награждавани актьори влизат в сериала без да имат особено значение за сюжета му.

Уау, казвам си. Големите успешни актьори, с отделните си програми или филми, Златни глобуси и Оскари, и те са били в позицията на "екстри" с по три реплики. Какво ли са си мислели в този момент от кариерата? Дали за тях е голяма работа, или пък им напомня, че са просто "екстри"? А може би се радват на всеки даден шанс, независимо какъв е размерът му?

Иска ми се да предположа, че приемат ролите си с блогадарност към шанса. Взимат тези две реплики, този миг на сцената, и влагат сърце и душа. Без да се обезкуражават от актьорите пред себе си, тези с първостепенните роли; посрещаните на червения килим на наградите Емми, чиято церемония те самите гледат от вкъщи. Приемат ролята с достойнство, правят най-доброто възможно с нея, прибират се и продължават да работят в посока следваща, по-голяма роля.

Разбира се, невинаги имаме възможността да проследим траекторията на цялата им кариера. Стотиците прослушвания, на които на са пленили журито от режисьори. Десетките малки и незначителни роли, които са приемали с усмивка. Виждаме ги само каквито са сега - успешни. Ето защо обичам това предаване.

Много свежо напомняне, че всички започваме от ниското. Но тези, които устискват, които продължават дори когато не изглежда да има много смисъл, когато не се получава, когато никой не се свързва с тях за обещаната роля, когато всички други са нещо по-добро, по-голямо - те се качват нависоко.

The West Wing е моментът, в който виждаме другата страна на успеха. Страната на работата, борбата, усилията. 20-годишната разлика между актьорите като "екстри" и същите тези актьори като суперзвезди. За много от имената, които изброих по-горе, успехът не идва дори след няколко години и продължават да попълват малки роли на 30 и 40. 

Много от приятелите ми ме вдъхновяват. Те навярно не могат да го видят, но аз мога. Лейн, която работи по 12 часа на ден, чиито приятели се задомяват, раждат деца и която само преди няколко месеца се размина с повишението си в полза на "новия в компанията", сега ще си купи къща с дяла, който ще получи след като компанията й (в която работи от 10 години) е вече официално публична. И Кейт, която едва успяваше да плати наема си в последните три месеца, е на път да финализира може би най-голямата сделка на кариерата си и да остави кошмарите с наема назад в миналото. И Сара, която прави опити да забременее от три години, разбра, че е бременна - целият стрес, цялото напрежение от това, че не може да има дете, всичко ще изчезне и тя ще бъде най-щастлива. 

Когато прекарам няколко дни като последните тази седмица, когато започна да се чувствам сякаш не правя нищо, не постигам нищо, сякаш книгата ми ще се забрави, сякаш следващата дори няма да бъде успешна... тогава си мисля за The West Wing. Поемам въздух и си казвам, че сега е моят момент да бъда "екстра". Това е моята битка. И ако успея просто да удържа и да не спирам да се опитвам, да запазя вярата си и приема всяка възможност с отворени обятия, някой ден ще получа своята голяма роля!"
 

---

Източник: Лорън Мартин за Words of Women