Без да искаме - промяна!

Даниела Митова
Лични трансформации
даниела2
Окт. 18, 2021
Последната година и половина могат спокойно да се нарекат най-трудните за хората от моето поколение. Аз със сигурност никога не съм си представяла, че ще изживея пандемия, по-скоро страховете ми винаги са били насочени към това да се разрази някоя война. Очаквай неочакваното, нали така?

Няколко месеца след първото затваряне (март 2020 г.) установих, че всъщност съм щастлива. Даже някак доволна от ситуацията и от новия ми начин на живот. Това откритие беше изключителен шок за мен, защото всеки, който ме познава лично, знае колко активен и социален човек съм. Ежедневието ми след завършване на гимназия беше разпределено по стриктен график. В университетските ми години това беше формулата: лекции – спорт – работа – пиене с приятели. От средата на 20-те формулата се преобразува в: по-сериозна работа – спорт – вечери с приятели / културна програма. Е, пак имаше пиене, да не се залъгваме, но то мина на следващо ниво. Вместо парти до зори по дискотеките, новото нормално стана пиене на вино по ресторанти и евентуално бар след това (по-скоро в събота, защото в петък всички сме смазани от работа и искаме да спим). Седмицата ми беше запълнена от – до, почти нямаше поле за импровизация. Малко ми става тъжно за мен си, като си спомня натовареността, непрекъснатото тичане от място на място и от задача на задача. Сещам се, че даже беше повод за гордост, че съм успяла да сместя няколко уговорки в един ден. Може би очаквате да приключа този абзац за "преди" с философско изкрещяване към по-младото си Аз – "не го прави!". Но аз не бих. Харесвам всеки ден от живота си, независимо колко натоварен за мен е бил. Всички тези емоции са ме създали като личност, надградили са образа ми и са ми позволили днес да погледна на живота от различен ъгъл.

Не мога да се сърдя на пандемията, защото тя ускори вътрешна промяна в мен и допринесе за очертаване на нейните много нюанси. Да, и на мен ми беше тежко, че не мога да видя семейството си или да се размотавам с приятели. Но полека-лека започнах да се обръщам към себе си, към своите собствени нужди, не тази на всички около мен. Започнах да ценя времето си, часовете, в които си почивам, моментите на дивана с книга в ръка. Сигурно звучи клиширано, но знаете ли кои бяха моите мигове за четене преди? По един час в метрото преди и след работа и на почивка. Винаги между нещо друго. Пандемията ми позволи да разполагам с време, което не е разпокъсано между много активности, просто защото такива няма. Позволи ми да оценя дома си като пространство, в което искам да прекарвам осъзнато време, а не като хотелска стая, в която се прибирам, за да се изкъпя и преоблека. Позволи ми да се науча да слагам себе си на първо място, защото прекарвам най-много време със себе си и това ми харесва. И не на последно място, ми позволи да обърна повече внимание на духовните, за сметка на материалните неща, да търся устойчивост както в предметите, които ползвам, така и в хората, с които се обграждам.

Има хора около мен, които не разпознават "новото ми Аз" и не го приемат добре. Смятат, че ми пуска по-малко за хората около мен и го раздавам твърде лежерно. Аз приемам тази обратна връзка и разбирам от какво може да е продиктувана. Но тази промяна не е коренна, тя не подменя ценностите ми, не изтрива връзки, които съм градила с години. Тя променя мирогледа ми, приоритети ми, нагласите ми. Не случайно използвам сегашно време, защото твърдо вярвам, че ще преживявам промени, докато съм жива. А може би и след това. Промяната е страшна в очите на хората, понякога е мръсна дума, но опитът ми показва, че е по-добре да си партнираш с нея, отколкото да се оставиш на течението. Пандемията донесе много промяна и сложи пауза на животите ни. Това, на което никога не може да сложи пауза обаче са нашите стремежи и мечти. А аз нямам търпение да осъществя моите. 

даниела
Даниела Митова
Даниела Митова има повече от 10 години опит в управлението на хора. Започва да работи веднага след училище в голяма международна компания и това поставя началото на кариерния ѝ път. В момента работи за HPE като Оперативен мениджър и управлява екип от над 100 човека. Участва в различни менторски програми, особено такива, насочени към развитието на жените. В момента е ментор по програмата  "Incredible Us - Успешни заедно" - колаборация на HPE и СЖББ. Вдъхновява се от това да помага на хората да намерят истинския си потенциал и за себе си казва, че рядко се изморява да се бори за добрите и правилни каузи. Обожава кучето си, да пътешества, да танцува и да покорява върхове.